Имам някакво усещане за пътищата, по които съм свикнал да вървя. Свързвам определени пътища в различни градове с музиката, която предимно съм слушал по тях, но отскоро ул. Ген. Паренсов свързвам с нещо друго. Това е пътят от Фотосинтезис до Шишман и от там към квартирата ми.
Един от последните пъти, когато минах от там ми се случваше нещо естествено и едновременно забележително. Пишех си по facebook. Напрактика не правех нещо повече от това. Всъщност обаче си пишех с едно момиче от дом за деца, което иска да учи немски.
Роси е единствената ми ученичка, която ме посреща с "Господине, ще учим ли немски?". Всъщност сме се виждали само веднъж, когато аз бях в дома за няколко часа. Не че съм направил нещо кой знае какво, но самата идея, че човек може попът да преподава на някой някъде там е забележителна.
Заедно с това съм ментор по немски на Елизабет, която учи във Великобритания в момента. Тя си е поставила за цел да научи немски език на B2, което трудно съчетавам с преподаването на собствените ми ученици, които няма да достигнат това ниво. Роси е съвсем в началото и изглежда няма достъп до добро образование по немски в нейното училище.
Реших да напиша тази публикация, защото в момента спрягаме правилни и неправилни глаголи с Роси, като този път добавих и Елизабет в чата, защото вчера я попитах, дали иска да помага на едно момиче с немския по интернет. Сега отново тръгвам от Фотосинтезис по Паренсов и после по Шишман, за да спрягам глаголи на немски.
П.С.: Тъй като стана на въпрос в коментари- не не вземам пари за тези "частни уроци".
П.С.: Тъй като стана на въпрос в коментари- не не вземам пари за тези "частни уроци".
