Понякога се чувствам като пълен идиот, задето се занимавам с Khan Academy.
Пътувам почти всяка седмица, спя по дивани и подове; изкарвам една бърза хрема след всяко пътуване. Диетата ми е кафе, немска бира и бързи храни. Като се простудя не ми се пие нито кафе ни бира и като че ли това е най-лошото. Сорос не спонсорира авантюризма ми и всичко минава през бюджета на родителите ми. Срам ме е. Загърбил съм интересите и собственото си развитие, както докато бях в университета пестях време от учене и от вниманието към вече бившата ми приятелка, за да дублирам някой друг урок.
И кое е най-лошото ли? Не, нищо от това не ме интересува и по-зле съм бил и мога да продължа още доста така. Най-лошото е, че не намирам елементарно разбиране от останалите активни хора с интерес в образованието, които едва ли са в по-добра житейска ситуация от мен. Хората си мислят, че Khan Academy ми плащат и затова се занимавам вече 3 години, че ще изскочи някой страшен стартъп, че уроците изведнъж изневиделица ще станат платени, че има някаква невероятна далавера, която все още не е излязла наяве. Това ме отвращава. Другото най-лошо е, че цари масово неразбиране за същността на тези образователни ресурси. На блога съм писал достатъчно, няма да ви занимавам допълнително.
Тези две неща понякога ми идват в повече и ме докарват до състояние "Дотук. Обратно към прекрасна Германия." Това беше вчера. Днес дадох последните си пари за театър: "Възвишение", 19ч. Драматичен Театър Пловдив. Жената ми продаде 2 от служебните места, защото останали нямаше. Утре се връщам в Хасково и ще кача над 20 урока, които ми стоят готови на десктопа от месец. "И така животът продължава вечния си мъдър кръговрат", както е възпято.
И защо го правя в крайна сметка? Не смятам, че ще ме разберете, затова ще кажа само, че в първите епизоди на едно филмче от детството ми- Courage the cowardly dog (Кураж страхливото куче), Courage се спираше понякога пред екрана и отчужден от целия свят и от всяко действие въздъхваше и казваше "Things I do for love".
Напълно разбирам какво изпитвате ( и аз понякога изпадам в подобно състояние), но няма да се откажете от това, което правите. Защото сърцето го желае, то Вие тегли към образователната сфера. Много хора няма да Ви разберат, а много и ще питат: „А бе, ти кажи каква ти е далаверата. То кой работи без пари?“ Ами без пари работят такива като Вас – отдали се на една прекрасна идея.
ОтговорИзтриванеУспех!