Понякога се чувствам като пълен идиот, задето се занимавам с Khan Academy.
Пътувам почти всяка седмица, спя по дивани и подове; изкарвам една бърза хрема след всяко пътуване. Диетата ми е кафе, немска бира и бързи храни. Като се простудя не ми се пие нито кафе ни бира и като че ли това е най-лошото. Сорос не спонсорира авантюризма ми и всичко минава през бюджета на родителите ми. Срам ме е. Загърбил съм интересите и собственото си развитие, както докато бях в университета пестях време от учене и от вниманието към вече бившата ми приятелка, за да дублирам някой друг урок.
И кое е най-лошото ли? Не, нищо от това не ме интересува и по-зле съм бил и мога да продължа още доста така. Най-лошото е, че не намирам елементарно разбиране от останалите активни хора с интерес в образованието, които едва ли са в по-добра житейска ситуация от мен. Хората си мислят, че Khan Academy ми плащат и затова се занимавам вече 3 години, че ще изскочи някой страшен стартъп, че уроците изведнъж изневиделица ще станат платени, че има някаква невероятна далавера, която все още не е излязла наяве. Това ме отвращава. Другото най-лошо е, че цари масово неразбиране за същността на тези образователни ресурси. На блога съм писал достатъчно, няма да ви занимавам допълнително.
Тези две неща понякога ми идват в повече и ме докарват до състояние "Дотук. Обратно към прекрасна Германия." Това беше вчера. Днес дадох последните си пари за театър: "Възвишение", 19ч. Драматичен Театър Пловдив. Жената ми продаде 2 от служебните места, защото останали нямаше. Утре се връщам в Хасково и ще кача над 20 урока, които ми стоят готови на десктопа от месец. "И така животът продължава вечния си мъдър кръговрат", както е възпято.
И защо го правя в крайна сметка? Не смятам, че ще ме разберете, затова ще кажа само, че в първите епизоди на едно филмче от детството ми- Courage the cowardly dog (Кураж страхливото куче), Courage се спираше понякога пред екрана и отчужден от целия свят и от всяко действие въздъхваше и казваше "Things I do for love".
сряда, 26 март 2014 г.
събота, 18 януари 2014 г.
Дебати
Изключително дълга събота прекарахме днес в Димитровград. Проведохме 5 часово обучение на двата местни училищни отбора по дебати в района. Този на хасковската езикова гимназия и този на димитровградската такава.
За съжаление не изглежда много учители да имат времето или желанието да поддържат отбори по дебати в училищата и дебатьорската култура в последно време беше западнала или липсваща. Спомням си, че съм слушал само истории за първото поколение дебатьори в моето училище. По мое време се организирахме сами с помощта на един от старите дебатьори, който си беше взел gap year преди университета и така и не участвахме в истински турнири, защото такива почти нямаше, а и нямахме идея, как да участваме. Малко след като заминах и аз да уча, клубът западна.
За щастие няколко човека от отбора, които бяха 9ти клас, когато завършвах, бяха направили опит да задвижат дебатите отново с помощта на техен учител по английски език, американец по програма на Fulbright. Тъй като аз в момента съм в период подобен на gap year, успявам да се включвам 1-2 пъти седмично в тренировки. Отнема около 2 часа на среща и не е толкова трудно. Ако искате да направите клуб по дебати във вашето училище, пишете ми и ще ви помогна, с каквото мога!
Преди 2 месеца участвахме в турнир по дебати и други дисциплини. За съжаление не отидохме на финал, но имаме други планове за този февруари. :) (За сметка на това училището ни взе няколко отличия в другите дисциплини, но там нямам заслуги.) Как премина самият турнир, как се финансирахме за пътни и престой и какво научихме, ще пиша след втория турнир през февруари. Сега просто исках да обърна внимание на този аспект от "следучилищния" живот на учениците, а някой друг път и ще разкажа, как поддържането на такива клубове води до засилване на интереса към интелектуалните занимания и защо това е най-добрият начин да се увериш, че любознанието на учениците по теми, които не се засягат в училищата, няма да се пропилее.
Изключително съм благодарен за отзивчивостта на момчетата от SDA, които дойдоха чак от София и използваха целия си свободен ден, за да проведат това обучение безвъзмездно и с много любов и отговорност към дебата като такъв. И за край един съвет: Никога не бъдете груби с опонента си по време на дебат, защото вероятно си имате работа със страхотен човек. Не искате да изгубите това приятелство.
П.С.: Много съм впечатлен от кабинета, в който бяхме и за който трябва да се благодари на Фондация "Америка за България". Същата фондация, която спонсорира и SDA. Впрочем, мисля и за начини да се запази традицията, след като американецът привърши с преподаването, а аз започна работа по "Заедно в Час" тази година. Ако сте от Хасково или региона, ми пишете, за да помислим заедно. :)
понеделник, 30 декември 2013 г.
Защо образование на български език?
Помислете си само: Може ли българският език да стане отживелица, поради нарастващото образователно поднасяне на информацията в интернет, за разлика от преобладаващото допреди няколко години класифициране на информацията? Колко от вас осъзнават, че в интернет има вече цели образователни системи?1
И сега, въпросът е, дали, ако образователни системи, като Khan Academy, Coursera, CodeAcademy и т.н., не бъдат преведени на български език, след време въобще ще си струва да учим на него? Вероятно е крайност да говорим за застрашаване на българския език. Осем милиона българоговорящи далеч не са малко и езикова смъртност едва ли ни грози през следващите 40 години. Застрашените езици са обикновено тези, говорени от много малки общности - такива, които не разполагат с ресурсите да се преборят за образование на родния си език в рамките на някоя държава, като кюрдите в Турция. Дали обаче напълно свободният достъп до безплатно и качествено образование няма да отправи по-различно предизвикателство към езиковите групи, след като за пръв път в глобален мащаб ще се разпространяват цели образователни системи на най-говорените езици в света?
Пазарът на образователни материали в момента се надува. Големите компании 2, които могат да предложат конкурентни продукти, никога няма да се поинтересуват от езикова група от ~8 милиона души с език, чиито звукови качества наподобяват заклинания. Моите връстници учат най-вече на английски. По-хитрите учат на немски език. Достъпът до английските, немските, испанските, португалските образователни материали често е безплатен. В 12-ти клас през 2009-та не си купих нито един учебник. Не съм и кандидатствал в България. На компютъра си имам библиотека с над 8 000 книги специализирана литература на чужди езици, като не броя отделни статии.
Какво може да ми се предложи като образование на български език, което аз не мога сам да си взема на познатите ми два чужди и един мъртъв език? И тук не иде реч за арогантност, а за опасението, че след 20 години българският език няма да е годен за образование като цяло. За какво ще се използва българският език, когато не си струва да учиш на него? Способен ли е въобще българският образователен пазар да задоволи нуждите на един глобализиран свят и ще има ли понятие "вносно образование"?
20-те от най-говорените езици на света се говорят от общности, които наброяват поне около 50 милиона души всяка.3 (За справка с егото: Българският език е на 5-то място по превод в Khan Academy към 28.03.2014) Ако досега икономически потребните езици са превъзхождали останалите, защото са увеличавали възможността за икономическо облагоденстване, то в момента (, а не в бъдещето!) образователно потребните езици се разпространяват неимоверно ускорено. Когато една от причините даден език да се окаже застрашен е занижената му употреба в определени измерения на общуването, тогава педагогическата комуникация комай е най-съществената, защото именно чрез нея се предава огромната част от езиковата култура на следващите поколения.
Тук не става въпрос просто за lingua franca, тъкмо защото новите учебни материали покриват цели образователни системи, а не се използват единствено за обособени сфери на науката и търговията. Не говорим за глобалния научен дискурс или бизнес общността, а за ежедневното обучение. В нашия български случай разчитаме на една образователна система, която, както не е тайна за никого, се проваля. Но в епохата на новото ви електронно портфолио и нови стандарти за сертифициране чрез онлайн платформи, които не просто представляват плънката на CV-то, а точната биография на вашия учебен опит и прилежащите механизми за потвърждаване на вашите знания; в епохата, в която да напуснеш преждевременно университета е не просто злочеста нужда, а е по-високо отличие от дипломата, какво може да предложи една българска образователна система?
Нямам намерения да звуча апокалиптично, но образованието на родния език е етичен проблем. И това е просто една от отправите точки в личните ми начинания. А именно- опита да преведа най-качествените и безплатни образователни ресурси в интернет на български език. :)
Та така де: Подкрепяйте местната образователна общност!
______
1. В случая имам предвид систематизирано знание, поднесено с педагогически подходи. Не вземам предвид институциите, сградите и всичко останало, което разбираме под "Образователна система" в ежедневието.
2. Равносилно в много от случаите на големите американски издателски къщи.
И сега, въпросът е, дали, ако образователни системи, като Khan Academy, Coursera, CodeAcademy и т.н., не бъдат преведени на български език, след време въобще ще си струва да учим на него? Вероятно е крайност да говорим за застрашаване на българския език. Осем милиона българоговорящи далеч не са малко и езикова смъртност едва ли ни грози през следващите 40 години. Застрашените езици са обикновено тези, говорени от много малки общности - такива, които не разполагат с ресурсите да се преборят за образование на родния си език в рамките на някоя държава, като кюрдите в Турция. Дали обаче напълно свободният достъп до безплатно и качествено образование няма да отправи по-различно предизвикателство към езиковите групи, след като за пръв път в глобален мащаб ще се разпространяват цели образователни системи на най-говорените езици в света?
Пазарът на образователни материали в момента се надува. Големите компании 2, които могат да предложат конкурентни продукти, никога няма да се поинтересуват от езикова група от ~8 милиона души с език, чиито звукови качества наподобяват заклинания. Моите връстници учат най-вече на английски. По-хитрите учат на немски език. Достъпът до английските, немските, испанските, португалските образователни материали често е безплатен. В 12-ти клас през 2009-та не си купих нито един учебник. Не съм и кандидатствал в България. На компютъра си имам библиотека с над 8 000 книги специализирана литература на чужди езици, като не броя отделни статии.
Какво може да ми се предложи като образование на български език, което аз не мога сам да си взема на познатите ми два чужди и един мъртъв език? И тук не иде реч за арогантност, а за опасението, че след 20 години българският език няма да е годен за образование като цяло. За какво ще се използва българският език, когато не си струва да учиш на него? Способен ли е въобще българският образователен пазар да задоволи нуждите на един глобализиран свят и ще има ли понятие "вносно образование"?
20-те от най-говорените езици на света се говорят от общности, които наброяват поне около 50 милиона души всяка.3 (За справка с егото: Българският език е на 5-то място по превод в Khan Academy към 28.03.2014) Ако досега икономически потребните езици са превъзхождали останалите, защото са увеличавали възможността за икономическо облагоденстване, то в момента (, а не в бъдещето!) образователно потребните езици се разпространяват неимоверно ускорено. Когато една от причините даден език да се окаже застрашен е занижената му употреба в определени измерения на общуването, тогава педагогическата комуникация комай е най-съществената, защото именно чрез нея се предава огромната част от езиковата култура на следващите поколения.
Тук не става въпрос просто за lingua franca, тъкмо защото новите учебни материали покриват цели образователни системи, а не се използват единствено за обособени сфери на науката и търговията. Не говорим за глобалния научен дискурс или бизнес общността, а за ежедневното обучение. В нашия български случай разчитаме на една образователна система, която, както не е тайна за никого, се проваля. Но в епохата на новото ви електронно портфолио и нови стандарти за сертифициране чрез онлайн платформи, които не просто представляват плънката на CV-то, а точната биография на вашия учебен опит и прилежащите механизми за потвърждаване на вашите знания; в епохата, в която да напуснеш преждевременно университета е не просто злочеста нужда, а е по-високо отличие от дипломата, какво може да предложи една българска образователна система?
Нямам намерения да звуча апокалиптично, но образованието на родния език е етичен проблем. И това е просто една от отправите точки в личните ми начинания. А именно- опита да преведа най-качествените и безплатни образователни ресурси в интернет на български език. :)
Та така де: Подкрепяйте местната образователна общност!
______
1. В случая имам предвид систематизирано знание, поднесено с педагогически подходи. Не вземам предвид институциите, сградите и всичко останало, което разбираме под "Образователна система" в ежедневието.
2. Равносилно в много от случаите на големите американски издателски къщи.
3. Austin, Peter K; Sallabank, Julia (2011). "Introduction". In Austin, Peter K; Sallabank, Julia.Cambridge Handbook of Endangered Languages. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-88215-6.
Кирилица от 17-ти век.
Образователна самодейност
Този блог създавам, за да споделям личните си впечатления и преживявания, свързани с образованието. Целта ми ще е, споделяйки опита си, да помагам на повече хора да се осмелят да подпомогнат местната си образователна общност, независимо от нейния институционален или не статут. Тук малко по малко ще намирате отговори на въпроси като:
1. Защо се занимаваш с Khan Academy?
2. Защо се записа за програмата "Заедно в Час"?
3. Защо помагаш два пъти в седмицата на училищния отбор по дебати?
4. Защо искаш да създадеш общност от доброволци, която да преведе всички качествени безплатни образователни материали и платформи, като Coursera, Duolingo, Serlo, CodeAcademy на български език?
5. Защо искаш да се занимаваш всъщност с философия на образованието?
6. Защо искаш да помогнеш на бежанците в Харманли да научат български, немски и английски език?
7. Защо искаш да даваш безплатни частни уроци по математика на дъщерята на приятелка и да научиш един американец на изтънчен български език?
8. Защо искаш да създадеш дискусионен форум ала TEDx на граждански значими теми в Хасково?
9. Защо искаш да повдигаш обществени дискусии за образователното право и образователната справедливост?
10. За кого се мислиш с всички тези искания?
С времето отговори ще намирате във връзки в самите въпроси на тази страница, но засега мога да ви отговоря на последния.
Казвам се Иван Господинов, завърших Философия и Социални науки в Лайпциг, Германия. Не съм си и мислил дали да записвам да уча нещо в България, не бих искал и сега да уча в България. На 19г. започнах да превеждам Khan Academy на български език, защото това беше единственото, което можех да направя от разстояние. Намеренията ми са да направя каквото мога, за да бъде ученето на родния български език толкова смислено, колкото ученето в чужбина на чужди езици.
В момента съм на 22, живея в България и мога да ви обещая, че следващите три години от живота си ще заделя за тази кауза. Ако всичко върви по план, кой знае :), може да си наумя, че си заслужава да направя всичко по силите ми, за да постигнем по-добри резултати за ПИЗА 2018. Имам някои неща наум, но голяма дума да не казвам.
В този блог право на коментари имат само членове, просто защото няма да имам време да водя спорове, а съм сприхав. :) Ако искате да станете член, ми пишете на iwan.gospodinow[at]gmail.com
Ако искате да поговорим, да ви дам съвет, да обсъдим някоя ваша идея, да ви помогна с нещо, отново ми пишете на пощата. Само ще помоля за търпение! Почти не забравям да отговоря на писма, но ако измине цяла седмица, не се притеснявайте да ми напомните! :)
Та така де: Подкрепяйте местната образователна общност!
1. Защо се занимаваш с Khan Academy?
2. Защо се записа за програмата "Заедно в Час"?
3. Защо помагаш два пъти в седмицата на училищния отбор по дебати?
4. Защо искаш да създадеш общност от доброволци, която да преведе всички качествени безплатни образователни материали и платформи, като Coursera, Duolingo, Serlo, CodeAcademy на български език?
5. Защо искаш да се занимаваш всъщност с философия на образованието?
6. Защо искаш да помогнеш на бежанците в Харманли да научат български, немски и английски език?
7. Защо искаш да даваш безплатни частни уроци по математика на дъщерята на приятелка и да научиш един американец на изтънчен български език?
8. Защо искаш да създадеш дискусионен форум ала TEDx на граждански значими теми в Хасково?
9. Защо искаш да повдигаш обществени дискусии за образователното право и образователната справедливост?
10. За кого се мислиш с всички тези искания?
С времето отговори ще намирате във връзки в самите въпроси на тази страница, но засега мога да ви отговоря на последния.
Казвам се Иван Господинов, завърших Философия и Социални науки в Лайпциг, Германия. Не съм си и мислил дали да записвам да уча нещо в България, не бих искал и сега да уча в България. На 19г. започнах да превеждам Khan Academy на български език, защото това беше единственото, което можех да направя от разстояние. Намеренията ми са да направя каквото мога, за да бъде ученето на родния български език толкова смислено, колкото ученето в чужбина на чужди езици.
В момента съм на 22, живея в България и мога да ви обещая, че следващите три години от живота си ще заделя за тази кауза. Ако всичко върви по план, кой знае :), може да си наумя, че си заслужава да направя всичко по силите ми, за да постигнем по-добри резултати за ПИЗА 2018. Имам някои неща наум, но голяма дума да не казвам.
В този блог право на коментари имат само членове, просто защото няма да имам време да водя спорове, а съм сприхав. :) Ако искате да станете член, ми пишете на iwan.gospodinow[at]gmail.com
Ако искате да поговорим, да ви дам съвет, да обсъдим някоя ваша идея, да ви помогна с нещо, отново ми пишете на пощата. Само ще помоля за търпение! Почти не забравям да отговоря на писма, но ако измине цяла седмица, не се притеснявайте да ми напомните! :)
Та така де: Подкрепяйте местната образователна общност!
Абонамент за:
Публикации (Atom)