Будители 2.0

На този ден все се питаме, кои са съвременните български будители и докато честваме големите българи, не се досещаме, че новите будители всъщност са малките българи. 

Новите будители са всички незнайни преводачи на TEDtalks, които допринесоха за това на моменти българският език да е бил на първо място в света по превод на лекции.

Новите будители са и преводачите на Khan Academy, които успяха за една година да преведат над 1500 видео урока и които са на 15 урока от второто място по превод в света, на което място са китайците.

Новите будители са преводачите на Coursera, които започват да внасят най-доброто от света на интелекта и образованието. 

Новите будители са списвачите на Wikipedia, които са написали над 140 000 статии- със сигурност най-мащабният писмен документ на български език.

Всички тези незнайни доброволци работят себеотдайно, без да поискат и стотинка за труда си; в името на какво?

Новите будители просто осъзнават нуждата запасът от знание на български език да нараства, да се разпространява свободно и безплатно. Новите будители са тези, които намират ценност в това да се учим на български език, да развиваме и обменяме идеите си на български език. 

Те осъзнават, че новите медии променят интелектуалните ни навици и осъзнават отговорностите, които произтичат от това. 

Най-натрапчивата мисъл

Онзи ден беше публикувана една статия със заглавието "Битката с неграмотността на учениците започва най-рано през 2017 г." 

Там пише: "Нивото на грамотността ще се повишава, без да се бърза, защото ще трябва да се чака изготвянето на различни анализи от МОН, които ще са готови през 2016-2017 г. Така например ефективността на посещение на задължителната предучилищна подготовка ще бъде оценена едва през 2017 г., допълва „Сега". Слухови, зрителни и говорни тестове за установяване на проблеми при четенето ще бъдат осигурени, но чак през 2016 г. Всички дейности за квалификация на учителите са предвидени за 2017 г. Едва тогава ще има изготвени и учебни средства, предназначени за възрастни. 39.4% от българските ученици на 15 г. са под критичното ниво на четене според последното международно изследване PISA 2012, напомня стратегията. По данни на НСИ пък общият брой на неграмотните деца у нас е 112 778. 81 000 граждани никога не са посещавали училище."

Само аз ли страдам от натрапчивата мисъл, че в рамките на няколко поколен

ия вече израстват множество неграмотни хора? Неграмотни в случая ще рече хора, което не могат да продължат развитието си, защото им липсват основните компетентности, върху които да учат. Независимо дали имат волята или не.

Това са хора, които ще живеят във века на "учене през целия живот", "икономика на знанието", "100% грамотни общества", безпрецедентна социална мобилност, изключително динамичен пазар на труда, непрекъснати иновации, безплатно университетско образование от най-добрите университети в света и те ще изпуснат всичко това, защото едно министерство вече няколко деситилетия е неспособно да планира. Учениците не могат да спрат живота си, докато не се реформира образованието! Те ще станат част от едно изпуснато поколение, за което няма да намерим място в продължение на цял един човешки живот. И тази мисъл ме побърква. 

Една фондация обаче не смята да остави нещата така.

Еднa доброволческа инициатива също си прави други планове.
Аз утре прекрачвам прага на училището в изпълнение на моята образователна повинност.

Европейската ИКТ политика

Считано от 2015-та година PISA ще изпитва уменията за работа с информация, интернет и уменията за съвместно справяне със проблеми. Как обаче да организираме учебните часове, за да преподаваме и оценяваме тези умения?

Важно е да разберем, че връзката между преподаване, учене и оценяване предполага систематичен подход. Тя не се ограничава единствено до тестове или сложни игри и задачи. Връзката между преподаването, ученето и оценяването се основава на идеята, че трябва да вземем предвид влиянието на новите технологии върху ежедневието, ученето и работата в едно информационно общество. В този пост ще разгледаме част от последния доклад на Европейската комисия за ИКТ в образованието, за да изложим една от причините за занижено използване на ИКТ.

За съжаление пред ефективното използване на ИКТ в образованието все още стоят някои препядствия. Най-голямата пречка е липсата на интерактивни дъски и лаптопи. ЕК предлага политиките на локално ниво да се съсредоточат върху осигурявнето на нужната технология, която е нужна този вид образование. Съпровождаща политика поради същите съображения би следвало да бъде засиленото участие на педагогическите кадри в обучения свързани с използването на ИКТ.

Подобни обучения рядко са задължителни. В Европа само около 25-30% от учениците са обучавани от учители, за които ИКТ обучението е задължително.1 Оказва се, че макар да са запознати с ИКТ учителите ги използват най-вече за пордоговка на преподаването си. Много малък процент от учителите в Европа използват ИКТ по време на час, за да работят с учениците си, а още по-малко от тях обсъждат с родителите начинът, по който децата им следва да използват ИКТ за учебни цели и вкъщи за допълнителна самостоятелна подготовка.

Цифрови ресурси като софтуер за упражнения, онлайн тестове и инструменти за събиране на данни, компютърни симулации и т.н. все още рядко се използват от учениците по време на час. Учениците по-често използват подобни ресурси у дома на собствени начала, вместо в класната стая. Това откритие подчертава, че неформалното учене е застъпено извън училище и че предизвиква спонтанен интерес у учениците.

Предложения за политики

- Въвеждането на дейности обвързвани с ИКТ по време на час трябва да бъде приоритет, за да се застъпи повече цифровата компетентност на учениците.
- Политики в подкрепа на количественото и качественото повишаване на професионалното развитие за учителите е вероятно най-ефективният начин да се подобри информационната грамотност на учениците.
- Отделяне на повече внимание към създаването и разпространяването на висококачествени цифрови образователни ресурси с цел завишаване на използваемостта им от страна на учители и ученици по време на час.

- Училищата да подкрепят ИКТ политиките организирайки развитието на педагогическите кадри на местно ниво.

- Приоритизиране, когато е възможно, на съвместни вътрешноучилищни обучения, вместо въшни програми. 

- Подкрепа на онлайн учителски учебни общности; преразпределяне на време за учителите с цел сътрудничесто и рефлексия върху добри практики в използването на ИКТ, уроци, тестове, провеждане на дискусии и прилагане на ИКТ с оглед на въвеждането им в масовата преподавателска практика. 

- На европейско ниво следва да се определят рамките и условията за обмен на най-добрите подходи и да се спонсорират изследвания на новите преподавателски модели и тяхната ефективна употреба. 

- Да се определят инструменти за измерването на приемствеността на дейности включващи ИКТ и учителската и ученическата информационна грамотност.

_________________

1. Макар неформалните възможности за професионално развитие на учителите да не са толкова разпространени в България, съществуват готови онлайн курсове, които са отворени за превод и безплатно разпространение. Става въпрос за 90 курса в Coursera на тема образование и професионално развитие към които се предлагат и сертификати за завършването им.

Съвременни образователни информационни технологии (Khan Academy)

Ако някой си мисли, че в 21-ви век хората ще се образоват без интернет, не залъгвам само себе си- залъгва вече няколко поколения, които не биват образовани с акцент върху информационната грамотност. Грамотност, от която чисто и просто зависи, дали ще си намерите работа в прихождащата икономика на знанието. 1

От друга страна, новите поколения така или иначе не се разделят с интернет. На тях ще им липсва обаче възпитаването за една учебна култура, която се изразява в различна нагласа към обработването на информация, общуването и съвместното справяне с проблеми. (Collaborative Problem Solving)

Въпреки всичко, в интернет съществуват свободни виртуални среди, които целят да подобрят учебната организация в традиционния модел на образование. Една такава среда е платформата на Khan Academy и е напълно безплатна и то без реклами.

Тази среда е съвкупност от микро лекции, учебна социална мрежа, софтуер за управление на класната стая и упражнения за оценка на индивидуалните умения на ученика. Изнасянето на част от педагогическата намеса в дигитална среда добавя нови функционалности към обучителния процес и видоизменя взаимоотношенията ученик-учител. 

На първо време, използването на виртуална среда за образование позволява нови възможности за диалог между учащите, техните родители и учителите. Освен, че известна част от комуникация се случва извън класната стая, Нужната за всички страни информация е представена под формата на графики и статистики. 

За ученикът това означава, че може в реално време да следи развитието си, да вижда конкретните си пропуски и това, как да ги попълни. Ученикът разполага с „образователен профил“, който следи нивото на развитието му, измервайки множество индикатори, които софтуерът е способен да извлече от потребителската история на ученика. 

Така както Google помага на човек да търси в интернет на базата на историята на търсенията си и предпочитанията си, така Khan Academy използва информацията от упражненията и микролекциите, за да напътства ученика и да напасва образованието на неговите индивидуални нужди. 

Родителите и учителите също имат достъп до непрекъснато актуализиращата се информация за ученика. Използването на подобна платформа дава и много повече свобода на ученика, като насърчава самостоятелната работа, докато по време на занятията в класната стая на учителя му се освобождава време за работа върху критическото мислене на учениците и развиването на soft умения. Khan Academy в никакъв случай не замества учителя, а единствено прави работата му по-ценна и ефективна. 

Използването на организационните инструменти на Khan Academy позволява на учителя да контролира учебния процес във виртуалната среда и да не губи поглед над развитието на всяко дете. Информацията за напредъка на всеки ученик се обобщава в статистики за целия клас и така лесно се определят групи от деца, които са готови да продължат с материала и такива, които би следвало да затвърдят или да попълнят знанията си. 

По своята същност обаче Khan Academy не представлява единствено платформа за дистанционно образование. Тя е насочена към традиционната класна стая и цели единствено да я направи по-ефективна. От една страна, Khan Academy е силно игрифицирана платформа и значително засилва мотивацията за учене, както и не подлага на напрежение ученикът, защото му позволява да учи със собственото си темпо.

В една подобна виртуална среда се изменя ролята на обучавания и на обучаващия. В Khan Academy двете страни са равнопоставени и взаимодействието им не се съсредоточава единствено върху предаването на знания. Учителят се превръща в консултант, който насочва ученика в необозримия свят на информацията и в помощник, който да го мотивира да учи самостоятелно и съветник, който да помага на ученика той сам да си поставя високи цели и свободно да избира пътя си в учебната среда. Използвайки виртуална платформа, за да изнесе част от ученето извън училище, учителят успява да възприеме и възпитателна роля като отделя повече време за изграждане на личностни качества у учиниците.

В този смисъл, "дидактическият материал, а не учителя като такъв, е основен източник за предаване на знания". Използването на дигитални технологии позволява също така да се направи учебното съдържание по-гъвкаво и учебните програми да се управляват по-лесно. Използвайки единен сървър, добавянето на нови уроци или нов материал става моментално и същевременно е предпоставка за запазване на многообразието от подходи, от които учителят, учениците и родителите биха могли да си изберат най-подходящите за тях самите. В Khan Academy може да се направи лична учебна програма за всеки ученик.

Ако трябва да обобщим, съвременните образователни информационни технологии позволяват повече достъпност, гъвкавост и удобство. За платформата на Khan Academy нито е нужно мощно или специално устройство, нито допълнителен софтуер. За населени места без достъп до интернет Khan Academy може да се инсталира направо на компютър и да се синхронизира с базата данни чрез всякаква преносна памет. 

Khan Academy спестява изключително много пари за образование, защото всичките матриали се разпространяват безплатно и свободно и се превеждат на над 200 езика. Самата концепция, че образователни ресурси, които се правят от педагогически колектив от над 40 учителя, от група дизайнери и партньори като Google, Bank of America, NASA, MIT и Stanford , могат с едно превеждане да се разпространяват навсякъде е впечатляваща. Голяма част от Khan Academy вече е преведена и на български език. 

__________________

1. Световните икономики все повече зависят от знанието и информацията. Знанието в момента е сред основните двигатели на продуктивността и икономическия разтеж, което води до новия акцент върху ролята на информационната грамотност, която е грамотността да разбираш, кои процеси се нуждаят от каква информация, както и способността да идентифицираш, намираш и създаваш нужната информация. Понятието за "икономики основани върху знанието" произлиза от убеждението, че икономиките навлизат в нов етап на развитието си, в който тези опитности ще са задължителни за всички хора.

МОН: Допитване или обсъждане?

Случи ли се нещо нередно, когато от Министерство на образованието инициираха публична анкета? Не. Общественото допитване е благодат за представителната демокрация. Въпреки всичко съществуват няколко риска по отношение на тежестта, която може да се отдаде на тази анкета. Трябва да е ясно, че на базата на нейните резултати не би следвало да се взема каквото и да е било решение за образователна политика, защото то няма как да бъде легитимно по силата на едно обикновено обществено допитване.

1. Едно обществено допитване не може да бъде обществено обсъждане. То може да провокира такова- в действителност поне в интернет отзвукът за анкетата беше голям, но самата анкета e най-обикновено проучване на общественото мнение. Тя не може да се представя за обсъждане, защото не предлага никакъв форум.

В рамките на една анкета обществените групи не могат да се аргументират, да влияят на мненията си с убедителни гледни точки и да постигнат консенсус. Опит да превърнат допитването в обсъждане направиха от Национална мрежа на родителите.1 Ако вдругиден МОН обяви, че някакво множество е признак за "статистически консенсус" за провеждането на образователна политика, това допитване ще бъде пагубно за демократичната общественост.

2. У кого е отговорността за разпространение на анкетата? Това че тя е била постоянно в интернет, не означава, че всеки гражданин хипотетично е можел да вземе участие в нея. Ако тази анкета можеше да се таргетира към специална част от обществото, би било приемливо да се зачитат нейните резултати за представителни.

Но образованието е сфера, която засяга цялото общество. Дори когато оставим настрана нетривиалния въпрос, колко от гражданите имат достъп до интернет, проблемът остава в това, че интернет средите макар и да са обществено достъпни не могат да представляват обществеността. Причината е, че интернет е т.н. pull-медия; т.е. такава, в която информационният поток се управлява от самия получател.

Поемайки отговорността за едно допитване, което трябва да достигне възможно най-много различни социални групи, държавата не може да се осланя единствено на интернет медиите.2 

3. Колкото до самия метод на допитването: той (неизбежно) поставя строги рамки на резултатите. Това разбира се е нужно, за да се проведе въобще допитване, но е важно да се отбележи, че липсата на мнение по даден въпрос също се отразява на резултатите. В такъв случай е добре да се добавя вариант "нямам мнение" или "не съм сигурен".3 Независимо обаче дали подобни отговори са включени, остава въпросът дали и как те се вземат предвид за целите на допитването.

От друга страна, и при даденост на подобен отговор нищо не може да гарантира, че част от участниците не отбелязват в полза на мнения, в които самите те не са убедени или които не ги засягат лично. За да се интерпретират резултати от едно подобно допитване, трябва да можем да преценим дали дадено убеждение е автентично, или е толкова слабо, че човек би се отказал от него след кратка дискусия под влиянието на по-добри аргументи. Тъкмо заради това е опасно да се провеждат публични допитвания без публични обсъждания.

За да се ограничи несъстоятелността на анкетата, винаги би могъл да се добави индикатор за оценка на собствените отговори. Някои анкети измерват това, като добавят скала за силата на убежденията. Тъй като обаче това допитване има за цел изработването на политики, а не е просто социологическо изследване на обществените нагласи, няма практическа нужда гражданите да оценяват за себе си дали и колко силно вярват в дадено убеждение. Това е важно по-скоро за проучвания, които имат нещо общо с психологията.

Много по-информативно за МОН би било, ако в допитването имаше скала за измерване на важността на убежденията, за да може с определянето на социалния профил на участниците да се разбере кои групи се считат за най-пряко засегнати от тази тема в образованието. Това би спомогнало да се таргетират най-засегнатите участници за обществени дискусии, но същевременно да се има едно наум за разликата или приликата в нагласите на тези участници, които не се чувстват толкова пряко засегнати от допитването.4

Друг вариант за конкретизиране на анкетата, така че тя да бъде наистина съществена за провеждането на политики, е въпросът „колко против бихте имали, ако МОН приеме политика Х?“. Едно разграничение по подобна скала би показало кои от участниците наистина отдават значение на политиката и кои от изразилите силно мнение по въпроса все пак не са напълно убедени и са склонни на компромис. 

В действителност, ако си отговорил в полза на политика Х, но отбележиш, че не би имал нищо против политика Х да не се приеме, би означавало, че не отдаваш особено значение или че не те засяга пряко. Това също би означавало, че оставяш отговорността за решението в ръцете на политиците.

4. И за край: когато (ако изобщо) се обявят резултатите, ще бъде много важно да се акцентира върху това, че допитването не отразява действителното обществено мнение, а потенциалното обществено мнение. Тази анкета ще е полезна единствено за идентифициране на социалния профил на интересуващите се от образование. На базата на нейните резултати обаче не би следвало да се взема каквото и да е било решение за образователна политика, защото то няма как да бъде легитимно по силата на едно обикновено обществено допитване. 

1. Не подкрепих предложението на НМР в първия му вид, защото ми се стори твърде крайно. Сега виждам, че е доста по-стегнато. 
2. За да не остана погрешно разбран: Колкото повече от държавата е в интернет, толкова по-добре! Не може обаче да се стига до ситуации, в които държавата да си търси извинения пред гражданите от типа на "Е, пуснахме го в интернет, да сте гледали".
3.“The presence of non-attitudes is one of the simplest yet most perplexing problems in public opinion polling. Too often in a survey context, people respond to questions about which they have no genuine attitudes or opinions. Even worse, the analyst or the poll’s sponsor or the news organization treats the non-attitude responses as if they represented actual public opinions.” Asher, H. 2007. Polling and the public: what every citizen should know. p.32. Seventh edition. CQ Press, Washington, D.C.
4. Това може да са хора, които не работят в сферата на образованието и чиито деца вече са излезли от образователната система.

Правото да уча (Стих)

Образованието е основата, върху която да се противопоставим на всякакъв вид социална несправедливост. Следният стих намерих в доклад на Юнеско, озаглавен "Образование за всички, основано върху човешките права". И реших да го преведа. 

Правото да уча от Робърт Праути

Не е нужно да получа

Правото да уча.

То си е във мен.

И дори в резултат

На закон недомислен

Или някой бюрократ

Или както често ми се струва

Хората не се интересуват-

Ако поради всичко това

Училищната врата

И някой, който ме напътства,

Все отсъстват,

Все са недостъпни, то

Тези пречки не ми отнемат правото.

Та, ето ме мен

От същите кръв и плът

И с божията воля, и с вашата,

Ще си намеря своя път.

Не сме се виждали.

Не си ме опознал,

Но дали

Би заподозрял,

Че от мен мнозина в замяна ще получат.

Аз съм бъдеще

И ми се ще

Да имам правото да уча. 

Оригиналът

My Right to learn by Robert Prouty

I do not have to earn
The right to learn.
It’s mine.

And if because
Of faulty laws
And errors of design,
And far too many places where
Still far too many people do not care –
If because of all these things, and more,
For me, the classroom door,
With someone who can teach,
Is still beyond my reach,
Still out of sight,
Those wrongs do not remove my right.

So here I am. I too
Am one of you

And by God's grace,

And yours, I’ll find my place.

We haven’t met.
You do not know me yet
And so
You don’t yet know
That there is much that I can give you in return.
The future is my name
And all I claim
Is this: my right to learn.

За образованието на малките населени места и понятието за космополитизъм

Щом се записах за програмата Заедно в Час, настоявах да ми намерят място в София най-вече защото ще имам по-лесен достъп до цивилизацията и ще мога да продължавам да се занимавам с Khan Academy, като отскачам след работа за някоя среща през седмицата. Другият ми вариант беше да живея в София, но да работя в някое близко по-малко населено място. Преди седмица обаче реших да сменя приоритетите си. В момента предпочитам да живея направо на малко населено място. Защо?

Излишно е да казвам, че това е мисията на програмата: Да се бори с образователната несправедливост, изразена в това да нямаш равен достъп до безплатно качествено образование само защото не си роден в голям град, където се разпределят повече съществени за образованието ресурси. Това включва не само институции като училища, но и всички прояви на културната и интелектуалната общност, както и най-добрите учители. Тази амбиция идва с много ежедневни неудобства, но и предимства.

Първо: От гледната точка на личния живот, да живееш на отдалечено населено място означава да си далеч от приятели и роднини, а за хората със семейства е вероятно немислимо. От преподавателска гледна точка обаче, да живееш директно в селцето или градчето е важно за разбирането на самата образователна среда. Какви са потребностите на учениците? Какво е ежедневието им? Тези въпроси са в основата на същественият въпрос „С какво мога да допринеса аз?“

„Когато сам изпиташ какво е да имаш нужда от лекар посред нощ, когато някои неща се намират само на пазара в неделя и не е хубаво да забравяш да ги свършиш, когато трябва да отидеш до съседния град, за да си купиш цветна хартия, разбираш какво обективно може да искаш от децата и какво те просто няма как да намерят и не са свикнали, че изобщо е нормално.“*

Важно е да разбираш живота на хората, които се опитваш да образоваш, за да знаеш, как да разшириш света им. Не допустимо е децата от ощетени общности да бъдат обучавани сякаш цял живот ще си живеят там. Дори това да е така, отговорността на учителя е да се увери, че тези деца могат да живеят пълноценно навсякъде по света. (Виж по-долу за космополитизма)

Друго, което трябва да се вземе предвид са отношенията с общността и до колко те могат да бъдат допълнителен ресурс за образователни цели. „Чувала съм колеги, които пътуват всеки ден да казват, че децата са ги обвинявали, че "вие само чакате да стане 3 часа и да си хванете влака и да ни напуснете пак". Т.е. ако пътуваш за тях си приходящ.“

Излизайки от общността, изпускаш малките неща, които всъщност са големи за жителите. По тези места ежегодният фестивал или дребна традицийка по празниците често изчерпват културния живот. Нещо повече: външният човек с по-широк кръгозор е невероятен извор на знания и истории за други страни и това определено ще може да бъде използвано, за да станете любимия учител! Всъщност, ако не направиш усилия да се привържеш към средата, на дали удовлетворението и смисълът от работа ти ще са същите.

„Аз бих предпочел Подбалкана, където, въпреки че си на няколко часа далече от София, си наистина по-дълбоко впуснат в живота на населеното място и можеш да правиш много повече проекти с учениците си, да променяш мирогледи и да регистрираш прогрес спрямо нулевата начална точка.“

Нещата не стоят така в София и големите градове. Резултатите от работата ти няма да са видими за цялото населено място. Всички учители наблюдаваха поне един голям клас в столично училище по време на посещенията. Знаете, че учителите „имат по 30 деца в клас, страшно трудно им е да обхванат всички деца в часа и дори не познават родителите на някои от своите ученици или са ги виждали само веднъж.”

Всъщност на малкото населено място усилията ти за ученик са повече и минутите ти за ученик са повече. Времето е по-усвоимо и, при все нивото, това наистина е мястото, на което ще съм способен на чудеса. Трябва много добре също да се преценя времето с пътуването. Честно казано аз обожавам да пътувам с автобус, защото до Германия изчитам 2-3 книги и това би било чиста привилегия за мен. :)

„Ако трябва да съм честен ставането в 5:20 сутрин ме изморява и все още не съм свикнал съвсем. Пътуването ми е около час и половина в една посока, което са три часа загубено време на ден. Ако можеш да четеш докато пътуваш поне ще можеш да свършиш някаква работа, но все пак в автобуса нито си продуктивен, нито си почиваш...“

Споменах обаче, че вероятно ще предпочета да живея директно на отдалеченото местенце, поради няколко причини. „Зимата се отопляваме с дърва, планината е близо, храната е евтина и истинска...“ Освен това съм решил, че е време да се усамотя. Ще пиша в бъдеще и за това, но имам намерение през следващите две години да напиша първия си Bildungsroman. Ще събирам имного истории от учители или спомени от образователни травми, така че акоискате ми пишете мейл и име и ще ви потърся след време да си поговорим. :)

Какво стана с космополитизма? Споменавам го съвсем накратко и то защото самото понятие е изключително криворазбрано в днешно време. Интересно е, че, когато се е зародил космополитизмът в Римската империя, това е било убеждение най-вече на хора, които живеят активно на малки населени места, далеч от Рим. Как е възможно това? От къде на къде убеждението, че човек е гражданин на света, е отвело някои хора по местенца на края на света? Всъщност да си гражданин на света далеч не означава да живееш в световните градове като Ню Йорк, Москва, Токио и т.н. Означава преди всичко да разбираш, че като гражданин на света, ти си най-ценен там, където можеш да допринесеш с най-много. 

В заключение: Много учители няма да предпочитат тези училища, заради социалната, професионалната или културната изолация. Тези училища като цяло не са предпочитани и заради заплащането, но пък наемът е по-поносим. Често се налага да поемаш допълнителни отговорности, които местната общност няма капацитета да поеме. 

За сметка на това пред учителя съществуват и много повече възможности за свобода в преподаването. Те не трябва да се притесняват, че някой им диша във врата. Споменавам го не като повод за своеволия, а просто като белег на нестресова работна среда. Заедно с това ще познавам лично всеки ученик и нищо чудно да съумея да науча имената на всеки... В по-голямото училище често учениците са „номера“... Преподаването в малко училище идва с много сигурност за сметка на личния комфорт. 

Както казва Салман Кан, основателят на Khan Academy: "Прекарвал съм години, без да имам смислен разговор с учителя си." В големите градове често не се стига до времето за смислени отношения между ученик и учител.

*Включвам цитати от училите, които поразпитах по темата. Не съм питал изрично за разрешение, затова няма да публикувам имена. Ако желаете да кажете нещо по темата, ще се радвам да го направите в коментарите! :)

Житие и страдание на образователния самодеец...

Понякога се чувствам като пълен идиот, задето се занимавам с Khan Academy.
Пътувам почти всяка седмица, спя по дивани и подове; изкарвам една бърза хрема след всяко пътуване. Диетата ми е кафе, немска бира и бързи храни. Като се простудя не ми се пие нито кафе ни бира и като че ли това е най-лошото. Сорос не спонсорира авантюризма ми и всичко минава през бюджета на родителите ми. Срам ме е. Загърбил съм интересите и собственото си развитие, както докато бях в университета пестях време от учене и от вниманието към вече бившата ми приятелка, за да дублирам някой друг урок.

И кое е най-лошото ли? Не, нищо от това не ме интересува и по-зле съм бил и мога да продължа още доста така. Най-лошото е, че не намирам елементарно разбиране от останалите активни хора с интерес в образованието, които едва ли са в по-добра житейска ситуация от мен. Хората си мислят, че Khan Academy ми плащат и затова се занимавам вече 3 години, че ще изскочи някой страшен стартъп, че уроците изведнъж изневиделица ще станат платени, че има някаква невероятна далавера, която все още не е излязла наяве. Това ме отвращава. Другото най-лошо е, че цари масово неразбиране за същността на тези образователни ресурси. На блога съм писал достатъчно, няма да ви занимавам допълнително.

Тези две неща понякога ми идват в повече и ме докарват до състояние "Дотук. Обратно към прекрасна Германия." Това беше вчера. Днес дадох последните си пари за театър: "Възвишение", 19ч. Драматичен Театър Пловдив. Жената ми продаде 2 от служебните места, защото останали нямаше. Утре се връщам в Хасково и ще кача над 20 урока, които ми стоят готови на десктопа от месец. "И така животът продължава вечния си мъдър кръговрат", както е възпято.

И защо го правя в крайна сметка? Не смятам, че ще ме разберете, затова ще кажа само, че в първите епизоди на едно филмче от детството ми- Courage the cowardly dog (Кураж страхливото куче), Courage се спираше понякога пред екрана и отчужден от целия свят и от всяко действие въздъхваше и казваше "Things I do for love".

Дебати

Изключително дълга събота прекарахме днес в Димитровград. Проведохме 5 часово обучение на двата местни училищни отбора по дебати в района. Този на хасковската езикова гимназия и този на димитровградската такава. 

За съжаление не изглежда много учители да имат времето или желанието да поддържат отбори по дебати в училищата и дебатьорската култура в последно време беше западнала или липсваща. Спомням си, че съм слушал само истории за първото поколение дебатьори в моето училище. По мое време се организирахме сами с помощта на един от старите дебатьори, който си беше взел gap year преди университета и така и не участвахме в истински турнири, защото такива почти нямаше, а и нямахме идея, как да участваме. Малко след като заминах и аз да уча, клубът западна. 

За щастие няколко човека от отбора, които бяха 9ти клас, когато завършвах, бяха направили опит да задвижат дебатите отново с помощта на техен учител по английски език, американец по програма на Fulbright. Тъй като аз в момента съм в период подобен на gap year, успявам да се включвам 1-2 пъти седмично в тренировки. Отнема около 2 часа на среща и не е толкова трудно. Ако искате да направите клуб по дебати във вашето училище, пишете ми и ще ви помогна, с каквото мога!

Преди 2 месеца участвахме в турнир по дебати и други дисциплини. За съжаление не отидохме на финал, но имаме други планове за този февруари. :) (За сметка на това училището ни взе няколко отличия в другите дисциплини, но там нямам заслуги.) Как премина самият турнир, как се финансирахме за пътни и престой и какво научихме, ще пиша след втория турнир през февруари. Сега просто исках да обърна внимание на този аспект от "следучилищния" живот на учениците, а някой друг път и ще разкажа, как поддържането на такива клубове води до засилване на интереса към интелектуалните занимания и защо това е най-добрият начин да се увериш, че любознанието на учениците по теми, които не се засягат в училищата, няма да се пропилее.

Изключително съм благодарен за отзивчивостта на момчетата от SDA, които дойдоха чак от София и използваха целия си свободен ден, за да проведат това обучение безвъзмездно и с много любов и отговорност към дебата като такъв. И за край един съвет: Никога не бъдете груби с опонента си по време на дебат, защото вероятно си имате работа със страхотен човек. Не искате да изгубите това приятелство. 

П.С.: Много съм впечатлен от кабинета, в който бяхме и за който трябва да се благодари на Фондация "Америка за България". Същата фондация, която спонсорира и SDA. Впрочем, мисля и за начини да се запази традицията, след като американецът привърши с преподаването, а  аз започна работа по "Заедно в Час" тази година. Ако сте от Хасково или региона, ми пишете, за да помислим заедно. :)